Каране в група - II

Групи от мотоциклетисти

Ако имам избор да пътувам сам или в група, предпочитам да пътувам сам. Когато се движа сам към хоризонта живота е доста по-прост. Трябва да се съобразявам единствено със себе си. Мога да си променя плановете на момента, без да го съгласувам с някой. Когато ми се тръгва - тръгвам, когато ми се спира - спирам. Когато ми свърши горивото - опаа, покачай малко! Кой ще ми помогне като съм сам? Дори и да нямам проблем с мотора, след време ми става скучно.
Като се взирам от ръба на Гранд Каньон за да се насладя на великолепната гледка имам нужда да споделя това с някой.

Сещам се за няколко чудесни пътувания в група в "Добрите стари времена". Аз водех Purget Sound Motorcycle Tour, тридневно пътуване в което общуването беше неизменна час от удоволстието.

При последната обиколко през 1976 имаше 120 участници. Също така имах няколко чудесни возения през каньона с малки групи професионални ездачи, даже си спомням няколко грандиозни рали парада в които имаше стотици ездачи с една безкрайна формация.
От друга страна съм имал няколко доста опасни групови пътувания и разстройващи преживявания.
Предполагам, че предпочитанието ми да пътувам сам не е толкова, че не обичам групите, но съм предпазлив от пътувания в група, които не са добре огранизирани.

Дафи Дон
Спомням си малка група приятели водени от ездач, който превърна един ден езда в кошмар. Дафи Дон не ни каза къде отиваме, нито ни предупреди за стила и скоростта на пътуването. Не подаваше сигнали с ръка, не гледаше в огледалата си, не използваше радио за връзка. Тръгвайки от знак Стоп той се изплъзваше пред колона от коли оставяйки останалите отзад, опитвайки се да го догоним. Когато внезапно решаваше да зареди с гориво, пресичаше лентите на насрещтно движещите се без никакъв знак, изоставяйки останалите в лявата лента на натоварена магистрала надявайки се, че няма да го връхлетим. След няколко кошмарни часа аз нарочно пропуснах отклонение и се откъснах от групата. Като се замисля не знам защо чаках толкова дълго за да взема това решение.

Шефа Бил
За сравнение си спомням една друга група към която се присъединих за да караме през планините и каньоните северно от Лос Анжелис. Шефа Бил ни обясни къде отиваме и съобразяваше скоростта с не толкова опитните членове. Бил също ни обясни, че след като влезем в тесния каньон с остри завои всеки трябва сам да се оправя, така че по-агресивните ездачи да тръгнат напред за да се насладят на завоите. Средно опитните ездачи да могат да се насладят на пейзажа, а слабите ездачи да карат кой колкото му позволяват възможностите. Ключ към това да запазиш групата каквато е в критичните моменти. Бил спокойно задържаше всички докато не пристигне и най-бавния ездач. По този начин никой не бе натискан да кара по-бързо отколкото може само и само да не се загуби, и можахме да се сприятелим. Разликата между двете групи е, че Дафи Дон нямаше ни най-малка идея как да води група. Шефа Бил имаше отлични познания относно груповата езда и постави малки прости правила, които дадоха възможност на всички да се насладят на пътуването без да се създават опасни ситуации.

Водачът
Повечето от нас са пътували с двама или трима приятели въпреки, че това не сме го смятали за групова езда. Ако досега не сте имали за цел да водите група мотористи, ще имате, дори и да водите само един. Независимо дали групата е голяма или малка, ездата мине по-добре ако спазвате няколко основни правила. Лека разгледаме малко динамиката, като имаме впредвид няколко техники за движение във формация, и видим алтернативни подходи за движение на
група мотоциклети на пътя.
Лека предположим, че са си помолили да водите група от около 12 мотоциклета. Вие ще сте лидера, капитанът, но трябва да си изберете друг опитен ездач за опашката (Tail-End Charlie) за да събира групата. Не бързайте да тръгвате и да се включвате в трафика още.
Първо един въпрос: Ако веднага излезете на платното и ускорите до 90 км/ч, колко време ще отнеме на Чарли, който е единадесетия мотоциклет след вас, да тръгне? Ако няма други превозни средства на пътя и ездачите успеят да те следват точно след 2 секунти, Чарли ще бъде на същата точка след 38 секунди. Със скорост 90 км/ч, ще сте на около 1 километър преди Чарли да потегли. Още нещо ако поддържате 90 км/ч всеки ездач трябва да ускори повече за да ви настигне. Ако чарли ускори до 180 км/ч може да настигне групата след около 30 секунди. Ако Чарли рискува само до 130 км/ч ще му отнеме около минута и половина за да ви настигне и това при положение, че се движите с 90км/ч. Така, че не трябва да се учудвате ако пристигне към края на обедната ви почивка. Мислете за групата мотори като за редица коли накачени с 10 метрови разтегателни въжета. Затова добрия капитан тръгва бавно и пълзи с 50км/ч докато опашката не тръгне. Като капитан трябва да гледате в огледалата и да слушате Чарли по радиото ако имате такова. След като потегли цялата група трябва да подберете подходяща скорост на придвижване. За да избегнете забавянето на другите мотористи трябва да поддържате минимум скоростта на ограничението или скоростта на останалия трафик ако е натоварено движението. Не трябва да предизвиквате другите мотористи да се движат в група от 2-3 мотора едновременно.
Когато приближавате зона с по-малка скорост, добрия капитан забавя групата преди знака за ограничението плавно, а не на Чарли да се наложи да изправи мотора си на предна гума за да избегне сблъсък с предния.